Безцеремонният начин, по който й заговори, я разгневи. Баща му имаше същия навик — да се обръща към ученичките с обидна пренебрежителност, говорейки им на „ти“.

— Не! — гузно отговори тя. — Откъде мога да ги познавам?

В) използуване на роднински връзки, кумство и пр., както и влиянието на други селяни върху максулджията, когото убеждава

— Баща ти трябва да е много беден — съчувствено забеляза тя.

Борис съзна, че беше нетактично да се приближи до него сега. Той плати кафето и излезе на улицата.

Крепостта Овеч – свидетел на хилядолетната история по нашите земи

Тя стисна устните си и направи презрителна гримаса. После го покани да вземе още един грозд и се приготви да си върви.

— Аз ще платя, разбира се — заяви той, като извади две никелови монети и ги погледна критично, сякаш това бяха последните му пари.

— Да, варварски, ужасно беден!… — високо и натъртено произнесе той. — Впрочем това е известно на целия град.

— Не!… — Бузите на Ирина се заляха с руменина. — Той не е комунист.

— Нито пък аз от моя — заяви той също. — Но не мога да му простя, че е смешен.

Така той мислеше, че бе улеснил както длъжниците, така и себе си — в ущърб на лихварите. След вечерята Чакъра запали цигара и почна разговор за лозето и нивата. За гроздето му бяха обещали добра цена, а от тютюна също се надяваше да вземе доста пари.

Бащите им рътлина бяха дребни занаятчии, разсилни в общината или майстори в складовете, които допълваха доходите си от някоя тютюнева нива край града, от лозето или от варене на ракия. Тези момичета се показваха на улицата с налъми, невчесани, разхождаха се по площада в пъстри рокли и не мечтаеха за други мъже, освен за тия, които ги ухажваха. С дъщерите на интелигентни семейства тя също не дружеше, защото високомерието им я оскърбяваше. Те отговаряха надменно дори на учителите си и ако някоя от тях получеше в гимназията за срока петорка вместо шесторка, бащата отиваше веднага да иска обяснение от директора.

— Значи, медицина!… — рече той малко подигравателно, като запали цигара.